кòнник, мн. -ци, м. 1. Човек, който язди на кон; ездач. Насреща, на шосето, от малката падина изскочи конник. Еньо, Еньо Кунчин! — казаха някои. Елин Пелин. В един изоставен двор се събраха десетина конника. К. Петканов. 2. Войник от конница. На следующата година татарският хан Ногай нахлу в България е десетхилядна орда татарски конници. Вазов.
|