кòнски, -а, -о, прил. 1. Който принадлежи на кон. Тропотът на конските копита заехтя из мъртвия град. Ст. Загорчинов. Конска глава. Конска подкова. 2. Който е присъщ на кон. Селото ехтеше от викове, конски цвиления, и лай на разсърдените селски кучета. Вазов. Конски тропот. □ Конска муха (зоол.) — муха, която каца обикн. по конете. Hypoposca equina. Конска сила (физ.) — единица за измерване мощност.
|