|
контèшки, -а, -о, прил. Разг. Свойствен на конте. Адютантът беше висок и строен момък, напет, стегнат с контешки бричове и с високи жълти чизми. Йовков.
контèшки. Нареч. от прил. контешки. Той беше контешки облечен момък със скъпа риза и неизбежната свилена кърпичка в левия джоб на палтото. Г. Райчев.
|