|
контрабàнда, обикн. ед., ж. (итал.). 1. Тайно пренасяне на стоки през граница, за да не се плати мито. Беше пъргав, лукав, пиеше много ракия и тайно се занимаваше с контрабанда. Йовков. 2. Стоките, които се пренасят тайно през границата. На новата граница се появява непозната и странни контрабанда: един книжар, с риск на живота си, прекарва с чували български буквари. Йовков. || Разш. Разг. Предмети, които се взимат тайно. Всичките дърва, що сечат, са контрабанда от манастирските гори. Вазов.
контрабàнда нареч. По контрабанден начин. Той пренасяше контрабанда стоки през границата. Сека дърва контрабанда.
|