конту̀звам, -аш, несв.; конту̀зя, -иш, мин. св. -их, св., прех. (лат.). Удрям, наранявам някого със силен тъп удар. Конят му се поваля на самата позиция, като затиска и контузва един войник. Йовков. Казаха ми, че съм бил контузен от граната на няколко места, между другото и в главата. Г. Райчев. контузвам се, контузя се възвр. и страд.
|