конту̀р м. (фр.). Обикн. мн. конту̀ри. Очертание, околовръстна черта на предмет върху някакъв фон. Улиците на града са пълни с утринна есенна мъгла — лека като дим. Контурите на зданията, хората, колите и автомобилите, които бързо се явяват и изчезват, са съвсем заличени. Елин Пелин.
|