кòнус м. (гр.). 1. Мат. Геометрическо тяло, получено от въртенето на правоъгълен триъгълник около един от катетите му. 2. Разш. Предмет, който има форма на геометрически конус. Ясно и съвсем близо се виждаше сега исполинският конус на остров Самотраки с бели облаци около върха му. Йовков.
|