кòнче, мн. -та, ср. 1. Умал. от кон. Кончето беше слабо, дребно, с разрошена козина. Йовков. Конче ми чака край порти, / нозе ми трепкат о зенгии. К. Христов. 2. Малкото на кобила; жребе. Нашата кобила ожреби хубаво конче. □ Водно конче — насекомо с големи прозрачни крила, което лети обикн. над водите. Libellulla depressa.
|