копàнка ж. Диал. Умал. от копаня. Баща ѝ сечеше осенови дървета за вретена, липови — за копанки. Йовков. И дядо Кънчо бързо се повърна, клекна край огъня и засипва бобена чорбица в копанката, с която винаги се гощаваше. Ц. Церковски.