кòпеле, мн. -та, ср. Разг. 1. Извънбрачно дете. Тя дигна към сина си остър, мрачен поглед: — Не искам моята щерка да роди копеле. Дим. Талев. 2. Руг. Дете. Не ща при вуйка да седя, / копелето му да гледам. Ботев.