кòпие1, мн. -я, ср. Остар. Вид оръжие — дълъг прът с остър железен връх. По стените висяха разни оръжия: лъкове, копия, саби, боздугани. Вазов. Агарянците го оградиха отвъд, като махаха копия, боздугани и кривите си като сърп мечове. Ст. Загорчинов. || Спорт. Дълъг прът с остър железен връх, който се хвърля при състезание. Хвърлям (мятам) копие.
кòпие2, мн. -я, ср. (лат.). 1. Точен, еднакъв препис на първообраза, оригинала. Снемам копие. Копие на писмо. Копие на диплома. Копие на ръкопис. 2. За картина, снимка и др. — вярно възпроизвеждане, повторение на първообраз, оригинал. В някои от витрините са изложени големи маслени картини. Има дори специален магазин за продажба на картини — копия и оригинали. Кр. Кюлявков. Копие на картина Копие на снимка.
|