копрàля ж. Диал. 1. Дълъг прът с бод на края за каране на волове при оран. Там моите братя, почерняли / от грижи, мъки и беди, / издигат жилави копрали / и точат черните бразди. Хр. Радевски. 2. Мярка за пътя на слънцето или месеца по небосклона. Слънцето отскочи вече на копраля, / морните жетвари на похапна спряха. П. П. Славейков.
|