корà ж. 1. Външна дървесинна обвивка на дърво. Най-напред той белеше корите на върбовите пръчки, сетне започна да огъва обръчите и да заплита самите кошници. А. Каралийчев. С годините крушата остаря, подгърби се и напуканата ѝ кора се покри с мъхове и лишеи. Кр. Григоров. || Външна по-дебела обвивка на някои плодове. Лимонена кора. Динени кори. 2. Твърд или втвърден горен пласт на нещо. Безшумно умираха стъпките му по дебелата ледена кора. Вазов. Земна кора. || Външна по-изпечена повърхнина на хляб или на друго печено за ядене. С настървено любопитство се взирам в зачервената кора на тутманика. Влайков. Не гледай кората, ами средата. Погов. Кора на хляб. 3. Лист тесто. За баница кори, / като хартия, точат булки млади. К. Христов. 4. Рядко. Корица на подвързана книга. Взе перото и хартия, подпря я на кората на една подвързана книга, за да му бъде сгодно за писане. Вазов. □ Мозъчна кора (анат.) — външният пласт на мозъка. От кора до кора — от първия до последния лист, от начало до край. Прочете книгата от кора до кора. Подхлъзна ме на (подложи ми) динена кора (разг.) — измами ме, изигра ме.
|