корàв, -а, -о, прил. 1. Твърд или който е станал твърд; затвърдял. Противоп. мек. Сега той имаше само земя, широка и корава, земя, с която трябваше да се бори. Елин Пелин. Цяла нощ той не мигна. За пръв път усещаше твърдината на коравото легло. Кр. Григоров. Една корава ръка нежно стисна неговата. Ем. Станев. 2. Прен. Който не се подава лесно на чувствата си или на някаква слабост; суров, твърд. Коравото му сърце бе омекнало и се пълнеше с чиста искрена радост. Влайков. || Жестокосърдечен, безмилостен. Борбата не знае милост, / жестока, корава е тя. Хр. Радевски. Обърнаха се и най-коравите сърца, жалост и доброта светна е очите на мъже и жени. Йовков. || Упорит, непреклонен. Корав и непреклонен човек, Манолаки не искаше да слуша никого и се венча за младата и хубава селянка. Йовков. Стрина Венковица наложи своето. Чичо Венко, инак корав и упорит, тука отстъпи. Влайков. 3. Който може да се справя с трудности, изпитания; здрав, силен, издръжлив. Дядо Славчо излезе по-корав, той остана жив и здрав. Влайков. Нова песен ще засвири Иван Черният за ония корави мъже, които полагат основните камъни на народната свята република, за ония, които копаят проходи и тунели. А. Каралийчев.
|