кордòн м. (фр.). 1. Остар. Верижка на часовник. От горкото джобче до илика на жилетката висеше... жълтият пиринчен кордон на часовника му. Ст. Чилингиров. 2. Воен. Войници или стража, наредени във верига, за да пазят. Най-сетне множеството стигна до площада, скъса тънкия кордон от полицаи, които го охраняваха, и подобно на буйна река се разля. Дим. Димов.
|