корèн м. 1. Подземна част на растение, с която то се крепи в почвата и смуче хранителни сокове от нея. Расна дърво столовито, грановито: / корен в сърце на земята, / връх извило в небесата. П. П. Славейков. Видях два прегърнати бука в гората, / ... / от корен до върха обвили се двата. Вазов. Крушата не пада по-далече от корена. Погов. Лековити корени. Супа от корени. 2. Разш. Цялото растение с долната му част и стеблото; стрък. А само до къщата, над висок чардак, се вие асма. На същата страна стърчат няколко корена избуял кукуруз. Влайков. Малко е моето лозе. Имам там два-три корена, колкото да не сме без нищо. К. Петканов. 3. Враснала а тялото долна част на зъб, косъм и др. Зъб с два корена. Корен на косъм. Корен на нокът. 4. Прен. Начало, произход; източник. Той вникваше в тъмнините на душата си, дълбаеше тайните ѝ и виждаше по-дълбоко, много дълбоко в нея корена на това чувство. Вазов. Тук се крие коренът на злото. 5. Прен. Разг. Род, коляно. Такова момиче... — и разумно, и работно, и от корен... — няма друго в селото. Влайков. Хората казват мъжът ми е от добър корен. Каравелов. Вземи куче от копаня, а момиче от добър корен. Погов. Коренът ви да изсъхне. Клетва. 6. Грам. Основната част на дума, без представките и наставките, която съдържа главното значение. 7. Мат. Число, което, повдигнато на дадена степен, дава друго дадено число. Корен на уравнението. Квадратен корен. □ На дърво без корен не се качвам — на кораб, самолет не се качвам, тъй като го смятам за нещо несигурно. На корена му ряпа сея (разг., Неодобр.) — търся излишни подробности. От (из) корен — из основи, напълно, съвсем. Трябваше злото да се чисти от корен, а за това трябваха много сили, воля и търпение. Л. Стоянов. Пускам дълбоки корени — прониквам дълбоко в нещо, внедрявам се. Пускам корен (разг.) — оставам, задържам се дълго време на едно място. А дядо Моско пусна корени тук и не мърда. Йовков. Хващам корен — а) За растение; вкоренявам се, хващам се. б) Диал. Заседявам се на едно място, установявам се. Керванджилъкът не е за мене. Иска ми се вече корен да хвана. К. Петканов. в) Прониквам дълбоко в нещо, загнездвам се. Ненавистта против Павел... не бе хванала корен в неговото широко и открито сърце. Елин Пелин.
|