кòренен -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който се отнася до корен (в 1 знач.). 2. Който се отнася до най-важната, съществената част на нещо; основен. Коренни преобразувания. Коренни промени. Коренно преустройство. Коренна преработка. || Най-главен, най-съществен. Коренни интереси. 3. Езикозн. Който принадлежи към корена на дадена дума. Коренна гласна. Коренна сричка. □ Коренна дума (езикозн.) — дума, която не е произведена от друга дума и от която могат да се произвеждат нови думи. Коренно население — население, което е от най-стар местен произход.
|