корѝто, мн. -а, ср. 1. Продълговат дървен или металически съд за пране или къпане. Майката турила коритото, приготвила сапуна и водата и повикала дъщеря си. Вазов. Корито за пране. Дървено корито. || Дървен или каменен съд, в който се слага храна или вода за добитък. Петра изнесе ярма в едно корито. Йовков. || Каменен или дървен съд за вода пред чучур, кладенец и др.; постав. Водата изтичаше из медна тръба на голяма струя, пълнеше кръгло каменно корито а живо шумеше. Елин Пелин. Корито на чешма. 2. Издълбано място от вода, по което тече или е текла река. Придойде ли след пороен дъжд буйно реката, излиза из коритото си и прави пакости. Влайков. Речно корито. □ Мома под корито (диал.) — момиче, което още не може да се замомее, защото има по-голяма сестра или брат неженени.
|