корòна ж. (лат.). 1. Подобен на шапка скъпоценен накит за глава, който се носи от монарси, владици като символ на власт. На входа се показа жена в златотъкана багреница и с малка корона, обнизана с бисери.... Тя бе царица Теодора. Вазов. Царска корона. Владишка корона. 2. Прен. Власт на монарх. Властолюбието повече и повече го обгръща и той на здраво вече мисли за царската корона. В. Друмев. Отказвам се от короната. || Рядко. Прен. Носител на корона; цар, монарх. Престъпното деяние у нас се преследва със силата на съществуващите закони, а не със силата на субективното „неодобрение“ на короната. Г. Кирков. 3. Прен. Разклонените клони на дърво над стъблото. Спряха пред едно дърво, което властно издигаше посребрената си корона над младата дъбрава. Хар. Русев.
|