коря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Гълча, укорявам някого за нещо. В къта легнал, Росин татко / чашите целува сладко, / пие вино и ракия, / па я хока и кори я: / „Дъще, взеха ти главата / кладенците и хората.“ Яворов. Еньо ми е свой, не мога да го коря — ще го хваля, пък вие сами разсъдете. Елин Пелин.
|