|
косà1 ж. Космите по главата на човека. Кафявата ѝ коса... се спуща отзад на дълга плитка. Влайков. Под алената копринена забрадка зад ушите ѝ се диплеше гладко причесана мека коса. Елин Пелин. Върнах се в къщи и зех да викам като луда и да си скубя косата. Влайков. Къдрава коса. Права коса. Буйна коса. Прошарена коса. □ Настръхват ми косите (разг.) — изпитвам ужас или силен страх. Хващаме (улавяме) се за косите (разг.) — силно се спречкваме.
косà2 ж. 1. Земеделско сечиво с форма на голям извит нож с дълга дървена дръжка, което служи за косене на сено. Мъже вече коват пред къщи косите за сенокос. П. Ю. Тодоров. Широк мигновен замах на остра коса, след който остава дълга редица легнала трева. Йовков. 2. Диал. Мярка за площ от ливада, равна на около 25 декара — място от ливада, което може да се окоси за един ден. И навиците му около петдесет рала, и ливади трийсет и няколко коси..., и какво не. Влайков. □ Косата му удари о камък (разг.) — зле му тръгна.
|