|
кòстен1, -а, -о, и -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който се отнася до кост. Костен мозък. Костна туберкулоза. Костна система. 2. Който е получен от кост. Костено брашно.
кòстен2, -а, -о, прил. Който е направен от кост. Дърт някой плъх... / еднъжки срещнал костенурка / и тъй ѝ се присмял: / — „От тази кестена черупка / кога ще се освободиш?“ Михайловски. Костена дръжка. Костено шило. □ Костена жаба (диал.) — костенурка.
|