кòсъм, мн. кòсми, кòсъма (сл. ч.), м. 1. Нишковидно рогово образуване по кожата на човек или животно. По челото ѝ падаха игриво кичури златисти косми. Вазов. Затегли без нужда ту мустаците си, ту брадата си, прошарена с цели снопчета от бели косми. Йовков. Стоян и сега нямаше ни бял косъм по главата. Дим. Талев. Тялото на маймуните е обрасло е косми. 2. Само ед. Козина на животно. Едно едро теле беше, с червеникав косъм, да му се ненагледаш. Кр. Григоров. Кон със сив косъм. □ Виси на косъм — намира се пред голяма опасност, заплашва го голяма опасност. Внимавам (гледам) косъм да не падне от главата на някого — (внимавам, гледам) да не се случи нещо лошо някому. Заглаждам косъма (разг.) — оправям се телесно, напълнявам. Настръхват ми космите (разг.) — ужасявам се. Ни (нито) на косъм — ни най-малко. Не отстъпва ни на косъм. Цепи косъма (разг.) — голям скъперник е.
|