кося̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв. 1. Режа трева или житни растения с коса. Гроздан стигна до нивата и се спря на тоя край, от дето щеше да почне да коси. Йовков. 2. Прен. Унищожавам, изтребвам масово. Болестта от ден на ден по-страшно върлуваше, по-немилостиво косеше. Елин. Пелин. Те отиват там, дето куршумите пищят, топовете гърмят и смъртта коси. Вазов. кося се страд.
|