кòтва ж. 1. Железен уред с извити заострени краища, завързан с верига или въже, който се спуска от плавателен съд, за да го закрепи. 2. Спец. Меко желязо, което се привлича от магнит. Котва на електрически звънец. □ Вдигам котва — отпътувам. Стоя (съм) на котва — за параход: спрял съм се за по-дълго време. Хвърлям (пускам) котва — спирам някъде за по-дълго време.
|