котèл, мн. -тлѝ, м. Голям меден съд за вода с разширено, слабо издуто дъно и дръжка отгоре; медник. Дохождаха момите, наливаха си котлите, отиваха си. Вазов. □ Парен котел (техн.) — затворен метален съд за добиване на водна пàра.