кòткам, -аш, несв., прех. Разг. 1. Лаская, хваля някого, за да му угодя, да го предразположа към себе си. Е, как си — коткаш ли момчетата? Вазов. Ето защо дядо Славчо коткаше и хвалеше сега Ненка не като човек, който има стигнала мома, ами само като такъв, който цени и обича добрия, работния момък. Влайков. 2. Бавя, залъгвам дете. На двора Генко Гинкин... носеше пеленаче дете на ръцете си... и го коткаше и люшкаше. Вазов.
|