кош, кòшът, кòша, мн. кòшове, кòша (сл. ч.), м. 1. Голям отворен отгоре съд, изплетен от пръчки. Плетеше кошове и ги даваше за парче хляб на селяните. Елин Пелин. Сама мома за хилядо, / косата ѝ за два града, / а сто момци за кош плява. Нар. пес. Кош за бельо. Бебешки кош. 2. Рибарски уред, плетен от пръчки, с тесен отвор. Снощи сложих под Камен бряг един върбов кош. Дано се е навряла вътре някоя бяла мряна. А. Каралийчев. 3. Във воденица ‒ сандък, в който се сипва зърното да се мели. Планинецът наглеждаше да се меле царевицата в по-малкия кош, а бай Фильо оправяше житото. Кр. Григоров. 4. Диал. Специална постройка, изплетена от пръти и обикн. измазана отвътре, за пазене на царевица. 5. Приспособление с отделно колело към мотоциклет, където сяда пътник. Мотоциклет с кош. □ Гръден кош ‒ кухина в тялото на човек и гръбначно животно, оградена от ребрата, в която се намират белите дробове и сърцето. Ще влезе в коша (разг.) ‒ за негоден ръкопис: ще бъде отхвърлен.
|