кошàра ж. Място, заградено с плет и понякога покрито с навес за подслоняване на добитък, обикн. овце. Тревата беше още мокра и затуй овцете още лежаха из кошарите. Йовков. Господ дава, ала в кошара не вкарва. Погов. За вълка приказват, а вълкът в кошарата. Погов. □ Докарвам вълка в кошарата ‒ с необмислените си действия или думи причинявам пакост.
|