|
хвалà, мн. няма, ж. 1. Изтъкване на достойнства, добри качества, заслуги; похвала. Поисках от него / да чуя за себе си хвала. П. П. Славейков. Празна хвала не пълни кесия. Погов. 2. Като междум. — за израз на възклицание; слава. Московец захвана войната с Турция, / добре се завърши — хвала на Русия! Ем. п. Димитров.
|