х
ха
хв
хе
хи
хл
хм
хо
хр
ху
хъ
| хвала
хвалба
хвалебен
хвалебствен
хвалебствие
хвалене
хвалипръцко
хвалипръцковщина
хвалител
хвалителка
хваля
хваля се
хвана
хвана се
хватка
хващам
хващам се
хващане
хвойна
хвойнов
хвощ
хвощов
хвръквам
хвръкване
хвръкна
хвъргам
хвъргам се
хвъргане
хвъркам
хвъркане
хвъркат
хвърковат
хвърлей
хвърля
хвърля се
хвърлям
хвърлям се
хвърляне
хвърча
хвърчащ
хвърчене
хвърчешката
хвърчешком
хвърчило
|
хвъркàт, -а, -о, прил. 1. Който може да хвърчи. Захванали да гракат гаргите и всичкото хвъркато царство зачуруликало и запяло. Каравелов. На това място се събират на игри и любовни срещи отбрани хвъркати песнопойци от съседната гора. Елин Пелин. 2. Прен. Много бърз. Хвъркатите ескадрони се появяват навсякъде. Йовков. В националните борби / е имало една хвърката чета. Н. Хрелков. || Прен. Диал. Много сръчен. Той беше хвъркат в работата. 3. Разг. Като същ. ср. хвъркато, мн. хвъркати — птица.
|