|
хвърчѝло, мн. хвърчилà, ср. 1. Играчка от опъната на лека рамка хартия, снабдена с опашка и придържана с конец, която при вятър се издига във въздуха. Пред бакалницата видя две момченца — правеха си хвърчило. М. Грубешлиева. || Играчка от нагъната по различни начини хартия, която при хвърляне лети из въздуха. 2. Остар. Самолет. Над София често плуват / френски хвърчила опасни, / бомби сеят, заминуват, / с клетви гонени ужасни. Вазов.
|