хвъ̀ркам, -аш, мин. св. -ах, несв., непрех. Хвърча. Напразно искаха да задържат птичката в задушената стая, тя е родена свободно да хвърка по простора. Влайков. По тревичките хвъркаха пеперуди. Елин Пелин. Семе земята чака, а хвъркат дните. Яворов.