|
хвалèбен, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Който изразява хвала, похвала; хвалебствен. Юнашките дела / възпяваха певци — но смръщени чела / не разведряваха хвалебни, дивни песни. П. П. Славейков. Звуци на химни хвалебни / хвъркат във въздуха леко. К. Христов. Един от учителите казва необходимата хвалебна реч, учениците изпяват съответствена песен. Яворов.
|