Речник

хвàщам, -аш, несв.; хвàна, -еш, мин. св. хвàнах, прич. мин. страд. хвàнат, св., прех. 1. Вземам, сграбчвам, поемам с ръка нещо или някого; улавям. Хвана го за ръката и насила го потегли към изхода на запустялата воденица. Вазов. Високият, едър селянин се закашля, хвана коня за юздите и го поведе. Йовков. Хващам го под мишница и двама се запътваме към колата. Л. Стоянов. Хващам го за ухото. Хващам под ръка. || Сграбчвам някого или нещо с ръце; улавям. Обраха ме, обраха ме! — застена пак той, като хвана главата си с ръце. Елин Пелин. Той хванал стражаря за гушата. Взел му пушката и сега не я изпуска из ръцете си. Дим. Ангелов. 2. Задържам, спирам с ръце нещо, което се движи. На едно място се зачерняха хора, един се спусна да хване конете. Йовков. Иглика хвана една пъстра калинка. Елин Пелин. Хванах топката. Хванах мухата. 3. Ловя, улавям дивеч, риба, вредни животни и пр. Понякога (кучето) хващаше някое малко, още незакрепнало птиче, подгонваше някой заек. Йовков. Наблюдавахме я (чаплата) цял час. През това време тя успя да хване най-малко десетина рибки. Ем. Станев. Котката хвана мишка. Хванах един шаран. Хванахме богат лов. Хванахме в капана един плъх. 4. Улавям, задържам някого, когото преследвам. Кажи ми, мале, що плачеш? / Да не са татка хванали, / хванали или убили? Ботев. Трябвало да го хванат жив или мъртъв. Вазов. Ние ще уловим крадеца! Няма защо да го хващате вие! Полицията си знае работата. Св. Минков. || Откривам, залавям някого, че върши нещо лошо, забранено, престъпно. Хванахме го в лъжа. Хванаха го на местопрестъплението. Хванали го, че краде. Хванахме го в кражба. Хванала го, че ѝ изневерява. 5. Прен. Залавям се, почвам работа с някакво оръдие, инструмент. Иди на чифлика, хвани ралото, та покажи на простите селяни как трябва по нова наука да се оре земята. Вазов. Изпушваше с наслада само една цигара и отново хващаше теслата. Г. Караславов. От двадесет години Хаджията не беше хващал сърп. А. Гуляшки. 6. Разг. Успявам да се кача навреме на превозно средство; вземам. Хванах първия влак. Хванах рейса. Ще хвана трамвая. 7. Разг. В съчет. със съществителни, които изразяват физическо страдание или душевни преживявания и под. — идвам в състоянието, изразено в съществителното; обзема ме, завладява ме. Хваща ме мъка. Хваща ме скука. Хващат ме нерви. Хваща ме криза. 8. Разболявам се от някаква болест: заразявам се, прихваща ме. Настинал и го хванала пневмония. Йовков. Хвана ме хрема. Хвана ме кашлица. Хвана ме грип. Хвана ме шарка. 9. Разг. За спиртно питие — опивам леко; замайвам. А човек кога бърза, скоро го хваща виното. Йовков. 10. Разг. Покривам се с тънък слой от ръжда, плесен, паяжина и пр. От ледения вятър очите му сълзят, веждите и дългите му жълти мустаци хващат скреж. Йовков. Камък, дето се търкаля, мъх не хваща. Вазов. Хващам каймак. Хващам паяжина. 11. Разг. Напълвам се с, завъждам — за паразити. Хванах въшки. Кокошките хванали кокошинки. 12. Разг. Задържам върху (в) себе си (боя, прах). Стара дъска боя не хваща. Погов. Преждата не хвана боята. 13. Диал. Със съюз да и следващ глагол — започвам. Момичето се уплаши и хвана да се дърпа. Вазов. И хвана да разпитва майка ѝ какво ѝ е. Влайков. 14. Разг. За време, сезон и под. — започвам, наставам, настъпвам. Зима идва, лошо време хваща. П. Р. Славейков. След Богоявление хвана тежка зима. Йовков. 15. Разг. Наемам, пазаря работник, превозно средство и пр.; вземам. Хващам един файтон и потеглям на юг. Вазов. Като не знаеш да лъжеш, защо хващаш адвокат? Елин Пелин. Хванахме майстори. Хващам носач. 16. Разг. Задържам, получавам пари от продажба, за уреждане на сметка; смятам, прихващам. Е, хайде, за рязането по двайсе и пет, ама за жетвата ще ги хванем по трийсе. Г. Караславов. Хвана ми 20 лева за шева. 17. Задържам, насочвам вода, водна сила и под., за да я използвам; урегулирам, каптирам. За язовира ще хванем двете реки. Хванахме водата на извора. 18. Разг. За съд — събирам, побирам. Кофата хваща 10 литра. 19. Разг. За радиоприемник и под. — приемам, улавям предаване, радиовълни на някоя радиостанция. Апаратът ни е добър и хваща почти всички станции. || Разг. Нагласявам радиоприемник и под. да приеме предаването на някоя радиостанция; приемам, улавям. Отвори радиото и хвани Москва. 20. Разг. За прахан, кибрит, барут и под. — запалвам се. Бях запомнил от баща си как се приготвя праханта, за да хваща огън. Кр. Григоров. Кибритът е мокър и не хваща. 21. Разг. Упътвам се към някъде; тръгвам. Озърнахме се навсякъде — накъде да хванем, па тръгнахме на посока. Вазов. Денко вече отвори пътната врата и хвана надолу край върбите. Кр. Григоров. хващам се, хвана се възвр., страд. и взаим. □ Додето ти хващат очите (погледът) — додето стига погледът. Додето ти хващат очите на запад, друмът покрит с гъсти редове пеши войници с щикове нагоре. Вазов. Не ме хваща сън (разг.) — не мога да спя. Стана раздразнителен, започна малко да спи — не го хващаше сън. А. Гуляшки. Не мога (да) му хвана края (разг.) — (за нещо неясно, объркано) не мога да разбера нищо. Не хващам (в ръка) — не се занимавам с нещо, не пипвам нещо. Вестник в ръка не хваща. Каравелов. Не хващам корен — не се застоявам на едно място, на една работа. От тия е, дето навсякъде скитат, а никъде не хващат корен. Дим. Талев. Око не ги хваща — много големи, обширни са. Нивите му, ливади, лозя око ги не хваща, с кон се не обхождат. П. Ю. Тодоров. Хващам балкана, гората, планината (разг.) — а) Избягвам в планината, ставам хайдутин, партизанин. б) Избягвам, запилявам се някъде. Хващам бримка — заплитам, изплитам разплетена бримка на плетиво, чорап. Хващам дирята (на някого) — намирам следата (на някого). Хващам корен — прихващам се, приспособявам се. Всяко цвете хваща корен, когато има почва за него. П. П. Славейков. Хващам място — а) На място съм, добре съм. Една сливовица. Ето това аз наричам вкус — той посочи с кимване пълната чашка — чисто, натурално, нашенско и — хваща място. Г. Караславов. б) Има смисъл, има полза от нещо. Думите му хванаха място. Хващам някому вяра — вярвам някому. Сит на гладен не хваща вяра. Погов. Хващам очи (разг.) — хубав съм, нравя се, харесвам се. Хващам пусия — заемам позиция за засада. Хващам пътя за някъде (разг.) — тръгвам по пътя за някъде. Хващат ме дяволите (разг.) — ядосвам се, раздразням се много.