|
хвъ̀ргам. -аш, несв. (диал.); хвъ̀рля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Хвърлям. Невести я с клетви изпращат, / овчари ѝ камъни хвъргат. Вазов. Той никога нищо не хвърга, не излива, не разваля. Каравелов. Той поставяше капани, хвъргаше стръв и живееше с мечтани приходи от продадени кожи на неуловени вълци и мечки. Елин Пелин. хвъргам се, хвърля се страд.
|