Речник

хвърчà, -ѝш, мин. св. -àх, несв., непрех. 1. За птица или насекомо — движа се из въздуха, като размахвам крила; летя. Към юг, под надвисналото тъмно небе, хвърчаха диви гъски и остро и плачливо грачеха. Йовков. Из въздуха хвърчаха мухички. Елин Пелин. || Прен. Нося се, движа се из въздуха. Полъхваше влага и хлад, с вятъра хвърчаха ситни капки и шибаха лицето като сачми. Йовков. Взе брадвата и бързо с големи замахи почна да сече дъба Пресните трески хвърчаха надалече. Елин Пелин. 2. Прен. Движа се с голяма бързина; летя. Споходихме ония исторически места, където през 1916 година е хвърчала конницата на генерал Колев. А. Каралийчев. След малко камионетката с четиримата ловци и четирите кучета хвърчеше нагоре по Самоковския пролом, като при надбягване. Д. Калфов. 3. Прен. За душа, мисъл, ум и др. — унасям се, нося се далеч; летя. Сърцето се свиваше в болка неволна, / и мисъл хвърчеше далеко, де други / деца са остали без майчина ласка. Ем. п. Димитров. И (Тъкачев) се помъчи да чете. Но редовете само минаваха пред погледа. Нито една думичка не се задържаше в съзнанието му. Умът му хвърчеше другаде. Г. Караславов. 4. Прен. За време — преминавам бързо, неусетно; летя. А времето хвърчи, не го е грижа / кому тежи, нито кому е леко. П. П. Славейков. Минутите бяха броени, минутите хвърчаха. А. Гуляшки.