Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
х
ха
хв
хе
хи
хл
хм
хо
хр
ху
хъ
хвала
хвалба
хвалебен
хвалебствен
хвалебствие
хвалене
хвалипръцко
хвалипръцковщина
хвалител
хвалителка
хваля
хваля се
хвана
хвана се
хватка
хващам
хващам се
хващане
хвойна
хвойнов
хвощ
хвощов
хвръквам
хвръкване
хвръкна
хвъргам
хвъргам се
хвъргане
хвъркам
хвъркане
хвъркат
хвърковат
хвърлей
хвърля
хвърля се
хвърлям
хвърлям се
хвърляне
хвърча
хвърчащ
хвърчене
хвърчешката
хвърчешком
хвърчило

хвърковàт, -а, -о, прил. Хвъркат. Патки, кокошки и други хвърковати гадини хвъркаха заедно с дима нависоко над пламъците. З. Стоянов. Хвърковатата чета лети и лети във галоп / и земята кънти под железни копита. Мл. Исаев. Тогава от всичките страни на земята надошли милиони животинки, риби, птици хвърковати — и една по една почнали да се качват нагоре по стълбата към небето. А. Каралийчев.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.