|
хвалбà ж. Изтъкване на достойнства, качества, заслуги; хвалене, похвала. Не чакаше хвалби за сина си, а само хвалби чу за него. Йовков. || Нескромно изтъкване на свои или чужди мними достойнства, качества, заслуги. Шумните заглавия за германските успехи на източния фронт бяха обикновени хвалби. Г. Караславов.
|