Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
х ха хв хе хи хл хм хо хр ху хъ	хвала хвалба хвалебен хвалебствен хвалебствие хвалене хвалипръцко хвалипръцковщина хвалител хвалителка хваля хваля се хвана хвана се хватка хващам хващам се хващане хвойна хвойнов хвощ хвощов хвръквам хвръкване хвръкна хвъргам хвъргам се хвъргане хвъркам хвъркане хвъркат хвърковат хвърлей хвърля хвърля се хвърлям хвърлям се хвърляне хвърча хвърчащ хвърчене хвърчешката хвърчешком хвърчило	хвалѝтел, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Лице, което хвали. На похваления всякога се иска да похвали и той своя хвалител. Каравелов.

Речник