х
ха
хв
хе
хи
хл
хм
хо
хр
ху
хъ
| хвала
хвалба
хвалебен
хвалебствен
хвалебствие
хвалене
хвалипръцко
хвалипръцковщина
хвалител
хвалителка
хваля
хваля се
хвана
хвана се
хватка
хващам
хващам се
хващане
хвойна
хвойнов
хвощ
хвощов
хвръквам
хвръкване
хвръкна
хвъргам
хвъргам се
хвъргане
хвъркам
хвъркане
хвъркат
хвърковат
хвърлей
хвърля
хвърля се
хвърлям
хвърлям се
хвърляне
хвърча
хвърчащ
хвърчене
хвърчешката
хвърчешком
хвърчило
|
хвàля, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Изтъквам с одобрение достойнствата, качествата, заслугите на някого или нещо. Ех, ти, Марко, мой соколе сиви, / много теб земя те е хвалила, / но сега се никой теб не диви, / не се слави Марковата сила. Вазов. Нямам братец ни сестрица — / братец да ме хвали, / а сестра да жали. Яворов. От децата си тя беше много доволна, защото учителите все ги хвалеха. Мирували, слушали, учели се добре. Г. Караславов. || Препоръчвам. От малките дюкянчета се обаждаха продавачи, хвалеха стоките си и хвърляха весели закачки зад гърба на хубавите жени. Елин Пелин. хваля се страд.
|