х
ха
хв
хе
хи
хл
хм
хо
хр
ху
хъ
| хвала
хвалба
хвалебен
хвалебствен
хвалебствие
хвалене
хвалипръцко
хвалипръцковщина
хвалител
хвалителка
хваля
хваля се
хвана
хвана се
хватка
хващам
хващам се
хващане
хвойна
хвойнов
хвощ
хвощов
хвръквам
хвръкване
хвръкна
хвъргам
хвъргам се
хвъргане
хвъркам
хвъркане
хвъркат
хвърковат
хвърлей
хвърля
хвърля се
хвърлям
хвърлям се
хвърляне
хвърча
хвърчащ
хвърчене
хвърчешката
хвърчешком
хвърчило
|
хвàля се, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. 1. Говоря с гордост за нещо свое или за свои достойнства, качества, заслуги. Той обичаше да се хвали какви кучета беше имал едно време. Йовков. Майката обсипа с целувки портрета на хубавото си момче, турна го в пазва и тръгна по съседи и познати да го показва и да се хвали. Елин Пелин. 2. Самонадеяно разкривам намеренията си; заканвам се. Златан се хвалеше по кръчмите, че това щял да направи в деня на сватбата, че онова щял да направи на сватовете. К. Петканов. Който се хвали, той не пали. Погов.
|