Речник

хвàтка ж. 1. Количество, което може да се хване с дланта, да се стисне с пръстите на една ръка. Войводата спокойно избърса ножа си с хватка сено. Дим. Талев. Бешемлията свали от каруцата дебел наръч дърва, подпря съчките с дълга цепеница, мушна отдолу хватка слама и задуха праханта. А. Гуляшки. 2. Спорт. При борба — ловък начин на хващане. Надпреварваха се в сръчни хватки, закачаха се, преструваха се, че започват истинска борба и пак се пущаха. К. Петканов. Те смъкваха палтата си и се упражняваха в разни хватки на борба. || Воен. Начин на хващане оръжието. Когато те нарамваха пушка и се строяваха в редицата за демонстрация по разните хватки, по лицата им се четеше истинска мъжка суровост. К. Ламбрев. 3. Диал. Мярка за дължина — ширината на длан.