Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
х
ха
хв
хе
хи
хл
хм
хо
хр
ху
хъ
хвала
хвалба
хвалебен
хвалебствен
хвалебствие
хвалене
хвалипръцко
хвалипръцковщина
хвалител
хвалителка
хваля
хваля се
хвана
хвана се
хватка
хващам
хващам се
хващане
хвойна
хвойнов
хвощ
хвощов
хвръквам
хвръкване
хвръкна
хвъргам
хвъргам се
хвъргане
хвъркам
хвъркане
хвъркат
хвърковат
хвърлей
хвърля
хвърля се
хвърлям
хвърлям се
хвърляне
хвърча
хвърчащ
хвърчене
хвърчешката
хвърчешком
хвърчило

хвòйна ж. Дребно вечнозелено иглолистно дърво с по три в основата си сраснали листа и синкавочерни или червени зърнести плодове. Juniperus communis. Те навлязоха единайсет души в стаята с огнището, ведно с тях нахлу студен въздух и някакъв остър, свеж мирис на хвойна, на зимна гора. Дим. Талев. Едри гранитни камъни се синееха по поляните между дребните ели и хвойни. Ем. Станев.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.