Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
х
ха
хв
хе
хи
хл
хм
хо
хр
ху
хъ
хвала
хвалба
хвалебен
хвалебствен
хвалебствие
хвалене
хвалипръцко
хвалипръцковщина
хвалител
хвалителка
хваля
хваля се
хвана
хвана се
хватка
хващам
хващам се
хващане
хвойна
хвойнов
хвощ
хвощов
хвръквам
хвръкване
хвръкна
хвъргам
хвъргам се
хвъргане
хвъркам
хвъркане
хвъркат
хвърковат
хвърлей
хвърля
хвърля се
хвърлям
хвърлям се
хвърляне
хвърча
хвърчащ
хвърчене
хвърчешката
хвърчешком
хвърчило

хвòйнов, -а.-о. Прил. от хвойна. Беше есенно време, но тая голяма поляна, обрасла с гъста трева и хвойнови храсти, изглеждаше още зелена и свежа. Йовков. Тук се срещаха само елови дървета, редки брези и хвойнови храсти. Ив. Хаджимарчев.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.