Речник

хвръ̀квам, -аш, несв.; хвръ̀кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Понасям се, отдалечавам се във въздуха, като хвърча; отлитам. От рамото му хвръкна соколът му и се устреми подир гургулицата. Йовков. Заръмя дъждът беззвучно, / птица закъсняла хвръква. Н. Ракитин. И плеснат с ръце, па се прегърнат, / и с песни хвръкнат те в небесата. Ботев. 2. Прен. Устремявам се, спускам се бързо нанякъде; политам. Той шътна тихичко. Севда се сепна като ужилена и хвръкна към него. Фустанът ѝ прошумоля като ветрец в прегоряла царевица. Г. Караславов. 3. Прен. За време — преминавам много бързо; отлитам. Погледна часовника си и видя, че времето хвръкнало неусетно. Вазов. Детински златни дни, къде хвръкнахте вий? П. П. Славейков. 4. Прен. Преставам да съществувам; изчезвам. Хвръкнаха надежди за щастие, хвръкнаха блянове Хвръкна любов, и младост, и живот! Вазов. 5. Прен. Разг. За имот, пари — преставам да бъда владение, притежание на някого. Ако например си изплатил дори деветте вноски и не успееш да платиш само десетата, дружеството или банката ти отнема къщата и внесените пари хвръкват. Г. Белев. Сега и сто селски събрания да станат, пак нищо няма да ти помогне Хвръкнала ти нивицата, това е. Г. Караславов. □ Хвръкна пилето (разг.) — свърши се, излишно е повече. Хвръкна ми чивията (акълът, умът) (разг.) — обезумявам, полудявам, силно се увличам. Сега се е загледал нещо в мертеците. Дано не му хвръкне чивията. Горкият. Кр. Кюлявков.