хвърковàт, -а, -о, прил. Хвъркат. Патки, кокошки и други хвърковати гадини хвъркаха заедно с дима нависоко над пламъците. З. Стоянов. Хвърковатата чета лети и лети във галоп / и земята кънти под железни копита. Мл. Исаев. Тогава от всичките страни на земята надошли милиони животинки, риби, птици хвърковати — и една по една почнали да се качват нагоре по стълбата към небето. А. Каралийчев.
|