|
хвъ̀рлей, -еят, -ея, мн. -еи, -ея (сл. ч.), м. Разстояние, което изминава хвърлен камък или изстрелян куршум. Черната колона продължаваше марша си все из пътя, додето стигна до кладенчето, на разстояние един хвърлей на куршум от укрепленията. Вазов. И макар че селото не беше по-далеч от два-три хвърлея на пушка, личеше, че от там никой не беше забелязал още кърджалиите. Йовков. Ако видеше пък, че иде от някъде кола с дърва, от един хвърлей място ще чака, път да ѝ не мине. И. Волен.
|