Речник

хвъ̀рлям, -яш, несв.; хвъ̀рля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Със замах отпращам в някаква посока нещо, което съм държал в ръка; мятам. Петко оставил гювеча на земята, вземал един камък и хвърлил да удари кучето. Каравелов. Кучетата му бяха го заобиколили и сегиз-тогиз той им хвърляше по някоя хапка, която те лапваха още във въздуха. Йовков. В това време Мика хвърли още няколко клечки в огъня. Г. Караславов. || Прен. Тласкам някого или нещо стремително някъде. Хвърли областта (Източна Румелия) в неизвестностите на една революция. Вазов. 2. Разг. Освобождавам се от нещо, което нося; махам, събличам, свалям. Откакто беше се стоплило и беше хвърлила кюрка и вълнения сукман, Сарандовица изглеждаше по-тънка, по-стройна и по-гъвкава. Йовков. Мирчо се бе разгорещил толкова, че му идваше да хвърли и ризата от гърба си. Кр. Григоров. || Обр. Кат бреме хвърлил тежката умора, / що безутешни дни ти завещаха — / ти с плахи стъпки да събудиш е двора / пред гостенин очакван радост плаха. Дебелянов. 3. Прен. Изоставям, отказвам се от някакво занимание, професия; захвърлям, зарязвам. Па, одеве това приказвахме тука: берберин хвърлил бръснача, търговецът аршина, селянинът ралото — искат служби. Вазов. 4. За кон и др. яздитно животно — освобождавам се от ездача или от товара си, като скачам, подскачам. Внезапно Светославовият кон, наранен, пощуря и хвърли ездача си. Вазов. Кончето е проклето и ако ви хвърли, няма да увиснете на стремената. П. Вежинов. 5. Остар. Стрелям, изстрелвам, гръмвам. Абе баре една пушка за кумова срама да бяхте хвърлили, па тогава да бягате! Вазов. Кой хвърли стрелата? Мене или царщината е мерил? Ст. Загорчинов. Рашид заповяда да обиколят около сараите, двора, градината и онова място, от където му проводиха куршума, да видят да не са се скрили някои да му хвърлят пак. Цани Гинчев. 6. В съчетание с някои съществителни означава осъществяване на действието, изразено с тия съществителни, напр. хвърлям в изненада — изненадвам, хвърлям в изумление — изумявам, хвърлям в мъка — измъчвам, хвърлям в отчаяние — отчайвам, хвърлям (в) смут смущавам, хвърлям в почуда — учудвам, хвърлям в тревога — разтревожвам. 7. В съчет. със съществителни като шега, закачки, клевети и под. — казвам, изказвам, пускам. Хвърлям закачки. Хвърлям клевети. Хвърлям оскърбление. Хвърлям подигравки. Хвърлям укор. Хвърлям шеги. хвърлям се, хвърля се страд. □ Няма къде игла (яйце) да хвърлиш (разг.) — има голяма навалица, претъпкано е. Тези камъни се хвърлят в моята градина — тези укори, подмятания са насочени към мене. Хвърлям (на) боб, (на) карти (разг.) — гледам, гадая, предсказвам бъдещето по боб, по карти; врачувам. Хвърлям було върху нещо (разг.) — оставям нещо да се забрави. Хвърлям в бой (сражение, война и под.) — изпращам, вмъквам в бой (сражение, война и под.). Хвърлям в тъмница (затвор и под.) — затварям, арестувам. Хвърлям върху някого вина за нещо — посочвам, обикн. несправедливо, някого като виновник за нещо. Хвърлям едно вино (ракия и под.) (разг.) — пия, изпивам набързо една чаша вино (ракия и под.). Хвърлям жребие — определям с жребие. Хвърлям кал върху някого – обсипвам с обиди, клевети; безчестя. Хвърлям клас (кочан и под.) (диал.) — връзвам, давам цвят или плод. Хвърлям (пускам) котва — спирам някъде за по-дълго време. Хвърлям къч (чифте) — силно ритам назад. Хвърлям мерак на нещо (разг.) — силно пожелавам, поисквам нещо; обиквам. Хвърлям на вятъра (разг.) — изразходвам напразно; прахосвам. Хвърлям нещо в лицето (в очите) на някого — казвам някому нещо направо, без заобикалки. Хвърлям нещо във въздуха — разрушавам нещо чрез взрив. Хвърлям око на някого или нещо — а) Харесвам много някого или нещо и искам да го притежава. б) Поглеждам бързо, крадешком. Хвърлям очи на (към, върху) някого или нещо (разг.) — а) Поглеждам. б) Прен. Преглеждам набързо. Хвърлям пари — влагам, изразходвам пари за някакво дело. Хвърлям петалата (разг.) — умирам. Хвърлям петно върху някого — безчестя, позоря някого. Хвърлям пагоните — напускам, изоставям военната служба. Костадин Пиронев, който току-що беше хвърлил офицерските пагони, хулеше и врачки, и знахарки, и попове, и светии. Г. Караславов. Хвърлям прах в очите на някого — правя нещо за прикритие, за да заблудя някого. Хвърлям расото (калимавката) — разпопвам се, разкалугерявам се. Хвърлям ръкавицата на някого — предизвиквам, призовавам някого на борба. Хвърлям светлина — а) Светя, осветявам. б) Разяснявам, правя ясен. Хвърлям семе (зърно и под.) — сея, посявам. Хвърлям си мрежата — правя уловки. Хвърлям си шапката (капата) — във възторг съм от нещо постигнато. Хвърлям (стоки) на пазара — изнасям (стоки) в изобилие на пазара. Хвърлям сянка (облак) — засенчвам. Хвърлям топа (разг.) — умирам. Хвърлям хайвера си — за риба: изхвърлям яйцата си за оплождане.