Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
х
ха
хв
хе
хи
хл
хм
хо
хр
ху
хъ
хвала
хвалба
хвалебен
хвалебствен
хвалебствие
хвалене
хвалипръцко
хвалипръцковщина
хвалител
хвалителка
хваля
хваля се
хвана
хвана се
хватка
хващам
хващам се
хващане
хвойна
хвойнов
хвощ
хвощов
хвръквам
хвръкване
хвръкна
хвъргам
хвъргам се
хвъргане
хвъркам
хвъркане
хвъркат
хвърковат
хвърлей
хвърля
хвърля се
хвърлям
хвърлям се
хвърляне
хвърча
хвърчащ
хвърчене
хвърчешката
хвърчешком
хвърчило

хвърчàщ, -а, -о. 1. Прич. сег. деят. от хвърча. 2. Като прил. Който се придвижва много бързо. Хвърчаща бригада. □ Хвърчаща бележка — листче, бележка, която не е откъсната от редовен кочан и не представлява официален документ. Хвърчащ лист — лист с печатни материали с агитационно съдържание. Хвърчащ номер (канц.) — номер на писмо, който не е взет от съответен входящ или изходящ дневник; случаен номер.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.