хвърчàщ, -а, -о. 1. Прич. сег. деят. от хвърча. 2. Като прил. Който се придвижва много бързо. Хвърчаща бригада. □ Хвърчаща бележка — листче, бележка, която не е откъсната от редовен кочан и не представлява официален документ. Хвърчащ лист — лист с печатни материали с агитационно съдържание. Хвърчащ номер (канц.) — номер на писмо, който не е взет от съответен входящ или изходящ дневник; случаен номер.
|